Предимства на Real – Time PCR /ДНК диагностиката:

Най-прецизния, високо чувствителен и специфичен метод в съврменната диагностика
  • По-малко изисквания относно транспорта и съхранението на пробите – не е необходимо да се поддържа жизнеспособността на инфекциозния агент, което е от особено значение поради извънредната неустойчивост на повечето причинители към външни условия
  • Детекция на патогените в много малки количества проба.
  • Позволява детекция на патогена в най-ранните стадии от инфекцията, още преди образуването на антитела от организма-гостоприемник
  • Методът не е базиран на индиректни показатели, подобно на серологията
  • Възможност за откриване на патогени, които трудно се култивират
  • Методът позволява контрол на преаналитичната фаза – оценка на качеството и количеството пробовзет материал с цел избягване получаването на фалшиво-отрицателни резултати
  • Едновременно откриване на няколко причинителя в една проба
  • Възможност да бъде поставена диагноза в рамките на един работен ден и да се предприеме бързо и специфично лечение
  • Благодарение на високата си чувствителност методът позволява откриване на единични бактериални клетки .Чрез PCR се диагностицират дори причинители на инфекции, които не могат да бъдат открити чрез други методи (имунологични, бактериологични, микроскопски)
  • Специфичността на метода достига 100%. Откриването на инфекциозния причинител в изследвания материал се извършва по неговата уникална   ДНК последователност, което изключва възможността за фалшиво-положителни и съмнителни резултати.
  • PCR директно открива инфекциозния причинител (за разлика от други методи, основаващи се на продукти от дейността на микроорганизмите)
  • PCR е универсален метод – в качеството на изходен материал могат да се използват различни секрети, а в една и съща проба могат да бъдат открити едновременно някоко инфекциозни причинителя.
  • PCR дава възможност за диагностика на скрити и хронични инфекции. Особено подходящ е за откриване на труднокултивируеми, некултивируеми и персистиращи микроорганизми. Методът  е изключително ефективен при възбудители с висока антигенна изменчивост и вътреклетъчни паразити.

Възможности

PCR дава възможност на изследователите да произвеждат милиони копия на определена последователност на ДНК за около два часа. Този метод определя самата ДНК или РНК и позволява да се осъществи директно откриване например на инфекциозен агент или на генетична мутация. С негова помощ една молекула ДНК може да се открие в присъствие на милиони други молекули ДНК, Този автоматизиран процес заобикаля необходимостта от използване на бактерии за увеличаване броя на копията на ДНК. Разработена през 1983 г. PCR сега е обща и често незаменими техника, която се използва в медицински и биологични лаборатории за научноизследователска дейност за различни приложения.
PCR позволява откриване на наличие или съответно отсъствие на даден патоген – бактериални, вирусни инфекции и паразитози
Ранна диагностика на злокачествени заболявания –левкемии, лимфоми и др.
Видова идентификация – един от най-бързите методи за целта
Генотипизиране – типизиране на щамовете
Диагностика на наследствени заболявания
Генотипиране на известни мутации
Идентифициране на генетични отпечатъци – използва сев криминалистиката и тестовете за бащинство
Намножаване на ДНК/РНК за последващи процедури –блот, секвениране и т.н.

ДНК

ДНК  (Дезоксирибонуклеинова киселина) –  нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Нуклеиновите киселини са изградена от захари, пуринови, пиримидинови бази и остатък от фосфорна киселина. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация  –>носител на генетичната информация.  Представенa е от двойноверижна спирала изградена от нуклеотиди.

ДНК-биологична функция – репликация нагенетичната информация.

РНК-биологична функция – транскрипция и транслация на генетичната информация.

Проба

  • кръв, серум, плазма, урина
  • тъкани и клетки – бактериална култура, клетъчни култури, бели кръвни клетки, епителни клетки слюнка, фецес, сперма, кости, зъби, косми и т.н.
  • перикардиална, плеврална, асцитна течност, спинална, синовиална, амниотична течност и т.н.
  • не се препоръчва замразяване на кръв, серум, плазма и урина
  • ДНК/РНК трябва да се изолират в рамките на 48 ч. от вземане на биологичния материал, който се съхранява на 4 градуса /изключения – тъкан, клетъчна култура и клетъчна фракция/
  • ДНК е стабилна молекула, може да се работи на стайна температура и може да се съхранява продължително време на – 20 градуса, но трябва да се избягва често размразяване и замразяване.
  • РНК е нестабилна молекула (разграждане от ензими РНази), съхранява се на – 80 градуса, като се избягва честото размразяване и замразяване. С проба може да се работи до 1-2 ч.
  • Препоръчва се РНК да бъде превърната в копие ДНК, което може да се съхранява на -20 градуса, или да се анализира в същия ден.
  • в зависимост от диагностичната цел може да бъде необходима предварителна обработка на материала – набогатяване, изолиране на клетъчни фракции, предварителна амплификация и т.н.
  • Кръв за анализ може да се вземе кръв от вена, артерия, капиляри, като се предпочита венозната кръв – венепункция и капилярна кръв – кожна пункция чрез ланцети при малки деца
  • Урина рядко се използва в молекулярната диагностика за геномно тестване, но в някои лаборатории я използват за скрининг на ракът на пикочния мехур и мониторинг на неговата терапия. Често се използва при молекулярно тестване за някои инфекциозни агенти, като Chlamydia и обичайните полово преносими организми. Взема се първа сутрешна урина, след тоалет, в стерилен контейнер. За бактериално изследване при детекция на уретрити са подходящи първите 20 мл., докато средните порции са най-подходчщи за откриване на нарушения в мехура, включително на геномни аномалии в клетките на мехура, свързани с неоплазмата. Може да се вземат и катетърни проби, както и супрапубична пункция.
  • За диагностика на полово предаваните заболявания /Chamydia trachomatis, Mycoplasma, Ureaplasma и др./ като правило се прави цитонамазка от епителни клетки от цервикален канал или уретра, може да се използва също слюнка и урина.
  • Вече можете да предотвратите появата на едно от най-широко разпространените и болезнени заболявания на зъбите и венците – Пародонтита!
  • Наличието на определена група силно патогенни бактерии, водещи до развитието на Пародонтит показва необходимостта от целенасочена диагностика и терапия на съответния причинител особено в случаите на прогресиращ, устойчив на терапия и агресивен Периодонтит. В тези случаи самостоятелното механично лечение не е ефективно, докато тъканно-инвазивния периодонтен патоген присъства в устната кухина. Доказването на бактериалните причинители на заболяването осигурява избор на подходяща антибактериална терапия при лечението на всеки един пациент.
  • Бактериите, които застрашават естествените зъби, също засягат и имплантите. Възпалението на меките тъкани води до костна резорбция. Това води до нестабилност на имплантанта и в крайна сметка дори до неговото падaне. Ранната диагностика и тестването на патогенни бактерии е много полезна. Елиминирането (или значителното намаляване) на патогенните бактерии може да даде възможност за по-голям клиничен успех при поставянето на зъбни импланти, което се извършва само след успешно елиминиране на бактериите.
Вид на пробата
  • кръв, серум, плазма, урина
  • тъкани и клетки – бактериална култура, клетъчни култури, бели кръвни клетки, епителни клетки слюнка, фецес, сперма, кости, зъби, косми и т.н.
  • перикардиална, плеврална, асцитна течност, спинална, синовиална, амниотична течност и т.н.
Общи изисквания към пробата
  • не се препоръчва замразяване на кръв, серум, плазма и урина
  • ДНК/РНК трябва да се изолират в рамките на 48 ч. от вземане на биологичния материал, който се съхранява на 4 градуса /изключения – тъкан, клетъчна култура и клетъчна фракция/
  • ДНК е стабилна молекула, може да се работи на стайна температура и може да се съхранява продължително време на – 20 градуса, но трябва да се избягва често размразяване и замразяване.
  • РНК е нестабилна молекула (разграждане от ензими РНази), съхранява се на – 80 градуса, като се избягва честото размразяване и замразяване. С проба може да се работи до 1-2 ч.
  • Препоръчва се РНК да бъде превърната в копие ДНК, което може да се съхранява на -20 градуса, или да се анализира в същия ден.
  • в зависимост от диагностичната цел може да бъде необходима предварителна обработка на материала – набогатяване, изолиране на клетъчни фракции, предварителна амплификация и т.н.
Вземане на пробата
  • Кръв за анализ може да се вземе кръв от вена, артерия, капиляри, като се предпочита венозната кръв – венепункция и капилярна кръв – кожна пункция чрез ланцети при малки деца
  • Урина рядко се използва в молекулярната диагностика за геномно тестване, но в някои лаборатории я използват за скрининг на ракът на пикочния мехур и мониторинг на неговата терапия. Често се използва при молекулярно тестване за някои инфекциозни агенти, като Chlamydia и обичайните полово преносими организми. Взема се първа сутрешна урина, след тоалет, в стерилен контейнер. За бактериално изследване при детекция на уретрити са подходящи първите 20 мл., докато средните порции са най-подходчщи за откриване на нарушения в мехура, включително на геномни аномалии в клетките на мехура, свързани с неоплазмата. Може да се вземат и катетърни проби, както и супрапубична пункция.
  • За диагностика на полово предаваните заболявания /Chamydia trachomatis, Mycoplasma, Ureaplasma и др./ като правило се прави цитонамазка от епителни клетки от цервикален канал или уретра, може да се използва също слюнка и урина.
  • Вече можете да предотвратите появата на едно от най-широко разпространените и болезнени заболявания на зъбите и венците – Пародонтита!
  • Наличието на определена група силно патогенни бактерии, водещи до развитието на Пародонтит показва необходимостта от целенасочена диагностика и терапия на съответния причинител особено в случаите на прогресиращ, устойчив на терапия и агресивен Периодонтит. В тези случаи самостоятелното механично лечение не е ефективно, докато тъканно-инвазивния периодонтен патоген присъства в устната кухина. Доказването на бактериалните причинители на заболяването осигурява избор на подходяща антибактериална терапия при лечението на всеки един пациент.
  • Бактериите, които застрашават естествените зъби, също засягат и имплантите. Възпалението на меките тъкани води до костна резорбция. Това води до нестабилност на имплантанта и в крайна сметка дори до неговото падaне. Ранната диагностика и тестването на патогенни бактерии е много полезна. Елиминирането (или значителното намаляване) на патогенните бактерии може да даде възможност за по-голям клиничен успех при поставянето на зъбни импланти, което се извършва само след успешно елиминиране на бактериите.

Контакти

  • E-mail: laboratoriq@laboratoriq.com
  • Адрес: гр.Пловдив ул. Васил Априлов 14 ет 3 каб. 5
  • Телефони: 0888 34 15 40, 0878 13 79 79
  • Работно време:
    понеделник – петък : 8:00 – 19:00
    събота: 09:00 – 13:00
    неделя: почивен ден

Всички права запазени © 2018 Микробиологична лаборатория